Петър Дочев: Времето да диша в картините ми

Жанр: живопис

На 29 април предстои откриването на изложбата, посветена на 90-годишнината от рождението на Петър Дочев – един от най-важните художници в процесите на промяна и развитие в съвременната българска живопис. „Неговите черни, идеално лъснати графитни композиции, плод на дългогодишни експерименти, са решително преодоляване на традиционната живопис и дръзко нахлуване в трансценденталните сфери на абстрактното“, пише изкуствоведът Димитър Аврамов.

В изложбата са представени само произведения, собственост на семейството. Потърсихме неговата внучка Ния Петрова, която ни разказа някои от своите най-мили спомени за дядо си. Нея виждате и на откриващата снимка, направена преди 27 години. „Аз бях на 10, братовчед ми на 5, на верандата на село сме и дядо ми се появи с една огромна диня, разряза я и ни каза, че няма да мръднем, докато не я нарисуваме тази диня, за да видим кой докъде е с това умение. Рисувам я аз като елементарно плоско кръгче и супер самодоволно я предавам на дядо, а той просто се усмихна и ме отпрати да си играя, докато братовчед ми беше сътворил страхотна рисунка, макар и 5 години по-малък от мен. Това искрено зарадва дядо в онзи момент.

В изложбата са включени т.нар. „златни кръгове“ – картини, чието създаване Ния си спомня добре: „Отново сме с братовчед ми на двора и дядо ми изважда две дървени стойки, кончета ги наричахме, за да застопори картината на тях, после сложи златното фолио отгоре и ни каза да започнем да се въртим бавничко отгоре, за да залепне хубаво златото. Това ни направи много щастливи, все пак означаваше, че и ние участваме в създаването на неговото изкуство, а пък дядо страшно се забавляваше.“

Няма да забравя и как винаги работеше по цяла нощ, постоянно се въртеше около картините си скръстил ръце, докато ги наблюдава. Така едно полуготово творение претърпяваше пълна трансформация за една вечер и на следващата сутрин вече изглеждаше по съвсем различен начин. Той просто не спираше, докато не постигне напълно резултата, който виждаше във въображението си.

Организационен екип: СБХ, Станислав Памукчиев, Любен Генов, Долорес Дилова, с любезното съдействие на Десислава Дочева и Тотка Дочева, на Георги Георгиев и АТЕРА дизайн.

Петър Дочев е роден в село Лесидрен, Ловешка област. През 1956 завършва Художествената гимназия в София. Специализира при художника Иван Христов. В периода 1957 – 1959 учи в Художествената академия в София, специалност „Живопис“ при професорите Илия Петров и Ненко Балкански. От 1960 до 1975 година житейски и творчески Петър Дочев е свързан с гиганта на социалистическата икономика – металургичния комбинат „Кремиковци“, където е главен художник. Член е на СБХ от 1967. От 1963 участва редовно в общите художествени изложби. От 1975 до края на живота си живее и работи в родното си село Лесидрен. Умира в София през 2005.
За постиженията си получава следните отличия и награди: 1964 – Орден на труда, 1966 – награда от Втората национална младежка изложба, София, 1974 – Наградата на София за изобразително изкуство, 1980 – орден „Кирил и Методий“, І степен, 1984 – орден „Червено знаме на труда“, 1996 – награда от Международното триенале на живописта, София, Наградата на галерия „Ирида“ за 1999, Награда на СБХ за цялостно творчество за 1999, 2005 – Национална награда за живопис „Захари Зограф“.

В рамките на изложбата ще бъде представен новоиздаденият албум „Петър Дочев“. В сайта на СБХ можете да прочетете един от текстовете, включени в албума, с автор проф. Станислав Памукчиев – тук

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и е част от програмата на СБХ в Европейската нощ на галериите и музеите на 18 май.

Програма