Плътност на присъствието | Вито Валентинов

емата на изложбата е преобразуването, процесът на трансформация, метаморфоза, съединяване, усъвършенстване, преминаване. На промяна на форма, на състояние, на материя, на енергия, на сила – на превръщането на едно в друго. Обект на тази трансформация е тялото на змията. А преобразуването може да бъде тълкувано както съзидателно, така и разрушително.

В изложбата са визуализирани няколко форми на преобразуване, при които тялото на змията е видоизменено материално, но и натоварено със символни значения. Виждаме змия, погълнала тела, като асимилирането им представлява усвояване на сила и познание – на приемане на вътрешно съдържание. В друга рисунка тялото кристализира – кристализацията като форма на омагьосване, и съответно проявление на трансформация. В една от творбите змията – представител на подземните сили, – е докосната от метеорит и се вкаменява, защото губи жизнеността си при допира със студения небесен метал. В друга композиция змията се явява алхимичен съд в символен смисъл – тя обгръща, обединява, съдържа, видоизменя. В една от рисунките светлината се превръща в материя, а материята – в светлина. Преобразуването е път на промяна и обновление, на опит и знание.

Пространство, материя и енергия се проявяват в рисунките чрез специфичен език. Разграфени полета приютяват геометричен мизансцен от цветни или монохромни действия. Материята на места е плътна, но често се редува с празно пространство и така зарежда рисунките с вибрираща енергия. Оптически рисунките трептят в ритъм от редуване на празно и плътно и играят с окото на зрителя. Присъствието на формите е ту видимо, ту чезнещо в пространството.

В пластично отношение изложбата обединява монументалното с ювелирното, динамичното със статичното, празното с плътното, архаичното с футуристичното. Обвързва орнаменталното с минималистичното, тежкото с лекото, цветното с монохромното, ритмичното с несинхроничното и структ