Още в средата на XIX век пловдивски първенци осигуряват парични средства за преизграждането на църквите в града. Техните домове бележат постиженията на българския барок и възрожденска архитектура.  Христо Г. Данов и Драган Манчов издават в Пловдив над 1000 учебника и учебни помагала по европейски модел и създават основа на училищната дейност в Мизия, Тракия и Македония.
След Освобождението, през румелийския период, в града живеят и творят Найден Геров, Йоаким Груев, Константин Величков, Христо Г. Данов, Иван Вазов, Петко Славейков, Петко Каравелов, Захари Стоянов. Развива се издателското, печатарското и учебно-просветното дело. Полагат се основите на българското езикознание, на новата българска политическа и културна публицистика, на новата българска литература. Създават се първите български културни институции – Народната библиотека и музей, професионален театър.
След Съединението през 1885 институциите от предходния период продължават да се развиват, а в края на XIX и първите десетилетия на XX век се появяват и нови. След Втората световна война са основани Университет, Филхармония, Куклен театър, Опера, най-голямото книгоиздателство извън столицата – Христо Г. Данов, регионални музеи.