"Има човешки лица, които светлината харесва, има такива, които ти се запечатват и дълго не можеш да избягаш от тях", е насоката ѝ защо реди пред нас 100+ портрета от последния век и половина (включително този на Дечко Мандов, залепен върху фасадата на зала България от Жулиен дьо Казабианка). Някои от работите за пръв път напускат музейните хранилища, комбинират стилове или показват автора си (от Майстора до Лика Янко) в нова светлина, но общата посока е една: силното присъствие на образа, което Иглика търси и в киното.
Първа снимка: картини на Едмонд Демирджиян и Лика Янко
