Чрез неговия образ произведенията на автори като Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов и Светлин Русев разкриват механизма на един специфичен аспект на творчеството от тоталитарната епоха – отношението „изкуство-власт“. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.