Потопеното наследство

От 1 август във фоайето на Института по етнология и фолклористика с етнографски музей (ИЕФЕМ) при БАН можем да разгледаме изложба за потопеното наследство в язовирите на България. Нейното откриване е от 11:00 в залите на музея при Българската академия на науките.

През социалистическия период с разгръщането на индустриализацията и електрификацията в страната са построени десетки големи и стотици по-малки изкуствени езера, които да захранват ВЕЦ-ове и да осигуряват поливното земеделие и битовото и промишленото водоснабдяване. Сред най-големите проекти са язовирите Искър, Студен кладенец, Копринка (тогава Георги Димитров) и др. На тяхно място са били разположени села и разнообразни археологически паметници, които се налага да бъдат потопени. За целта населението е обезщетено и преместено в други селища, а къщите и повечето обществени сгради – разрушени. Като мълчаливи свидетели за някогашните общности остават църквите или изселващите се поставят паметници, напомнящи за някога съществувалото село.

Експозицията представя във фоторазказ резултатите от 4-годишно проучване на екип учени, които са изследвали над 60 селища, изселени или залети при строежа на над 20 язовира в България. Две от изчезналите села гостуват на изложбата и със запазени отпреди 70 години етнографски предмети.

Чрез снимки и разказ ние имаме възможността да се срещнем с родени в селата хора, да чуем техните истории, да видим ключови моменти от строежа на язовирите и заличаването на селищата. Благодарение на проучването научаваме и повече за планирането на тези язовири, процедурите на отчуждаване и обезщетяване, промяната в пейзажите и още много други процеси около този интересен феномен.

До края на годината можем да очакваме и книга от учените, в която историята на всеки язовир и унищожените заради строежа му села е описана по-подробно. Дотогава разглеждаме тяхната история във фотографиите.