Повече от една снимка. История на българската фотография ХХ век

От момента на откриването ѝ фотографията се превръща в неизменен спътник на човечеството. Тя става ценният документ, достоверният разказ за събитията в човешкия живот. Има своята съществена роля в науката, рекламата, фотожурналистиката, комуникацията и постепенно се налага и като значимо и демократично изкуство. Фотографията влиза в музеите, става част от фондовете на институциите, дори вече има и самостоятелни музеи на много места по света.

Целта на изложбата не е само да представи развитието на българската фотография от 1900 до 2000 г., но и да ни преведе от ранните студийни портрети и хроники на модерността до авторската фотография от края на века. В нея са включени над 300 фотографии от повече от 100 български автори, които изграждат живата история на фотографията като изкуство, свидетелство и личен разказ. Тя е структурирана хронологично в три раздела, които проследяват развитието на българската фотография – от първите ателиета и студийни портрети в началото на века, през социалистическа България и фотографията като документ и свидетелство, до последните десетилетия на ХХ век, белязани от свободата на авторския поглед и насищането на света с образи.

Основният фокус на експозицията е върху художествените качества на фотографията, а освен това има и познавателна страна. Чрез нея човек научава много за времето, в което са направени фотографиите. Човешките истории отразяват общата история на отминалите десетилетия. Дори снимките с личен характер с течение на времето все повече се разделят с първоначалната си функция и се превръщат в исторически документи и изявяват художествените си качества.

Настоящата експозиция не цели енциклопедична изчерпателност. Приоритетът ѝ са автори и творби със значим принос към формирането на фотографската естетика в България, както и да отдаде почит на онези, които с камерата си създадоха паметта на едно столетие от 1900 до 2000 г.