Общото между тях е притегателната сила на материята, особеното удовлетворение от допира и начинът, по който си взаимодейства със сетивата ни.
Валентинов съпоставя творбите си с виртуалното пространство и създава експозицията като опозиция на все по-доминиращата дигитализация. Вместо на абстрактното и невидимото, той набляга на контакта със свойствата на обектите: тяхната тежест, температура, форма и плътност.
Художникът закодира посланията към публиката в самото взаимодействие между елементите на своите композиции, както и в пространството между тях. Всяка съставна част се явява като отделна дума, а подредбата и позицията им дефинират творческото въздействие върху наблюдателя..
Сами по себе си предметите, с които Валентинов работи, са отломки, отчупени от нещо по-голямо. Вкарани в диалог с други като тях, те придобиват смисъл и участват във формирането на нова цялост.
Поведението на материята разглеждаме от 11 май до 6 юни в КО-ОП.