Противоречия | Васил Абаджиев
Човекът не може да бъде разглеждан като единно, цялостно и неизменно същество, тъй като неговата идентичност се формира в процеса на непрекъснатата промяна и взаимодействие между вътрешно противоречиви емоции и желания. Той е съвкупност от движения между противоположности – между желание и отвращение, близост и дистанция, привличане и отблъскване, страх и смелост, самота и потребност от другия. Вътрешният живот не се случва въпреки тези противоречия, а се случва именно чрез тях.
В моето изследване лицето вече не е портрет на конкретен човек, а пространство на вътрешно преживяване. То се разпада между погледа, който сякаш се затваря и устата, която остава отворена в безмълвен вик. Цветът не описва реалността, а следва емоцията: червеното се появява като напрежение и болка, синьото като отдалечаване, а светлите полета като опит за изчезване на самата идентичност.
Усмивката тук е двусмислена. Тя може да бъде жест на желание за контакт, но може да бъде и маска, зад която е скрита тревога. Именно тези противоречия превръщат лицето в психологически образ, зад който стои драматичен конфликт между желание и отвращение, между състрадание и страх, между любов и омраза, между приемане и отхвърляне.
– Васил Абаджиев
