Нали знаете онова кално сиво, което се получава, ако твърде енергично смесите различните цветове от кутията? Тук не се стига до нищо подобно – в главата на Красимир Кръстев има отчетливо зелено, розово и жълто, с което той заявява позицията, че художникът не потъва в сивота, а мисли ярко. Ако познавате автора обаче, вече усещате самоиронията му към подобна идея – все пак я заявява с пластилин. А това, че показва отливката десетилетия след създаването й? То е вид "намигване към отминалото време, с което е добре да живеем в разбирателство".