Scenocosme в Automatic Gallery: когато природата и технологиите влязат в диалог

Как би изглеждал диалогът между човек и растение, ако изкуственият интелект се превърне в посредник между тях? И колко стабилен е светът, който приемаме за неподвижен?

Тези въпроси стоят в основата на изложбата на Scenocosme в Automatic Gallery, София. Под това име работят френските артисти Грегори Ласер (Grégory Lasserre) и Анаис мет ден Анкст (Anaïs met den Ancxt), чиято практика обединява интерактивни инсталации, дигитално и звуково изкуство. В своите произведения те изследват възможностите за взаимодействие между човешкото тяло, живите организми и технологичните системи, създавайки чувствителни, сетивни преживявания.

Изложбата събира две произведения, които подхождат към тази връзка от различни перспективи: интерактивната инсталация Phytopoïesis (2024) и видеотворбата Murmures sismiques (Seismic Murmurs) (2026).

Phytopoïesis: може ли едно растение да общува с изкуствен интелект?

В Phytopoïesis живо растение се превръща в активен участник в процес на създаване на образи и звуци. То реагира на човешкото докосване и близост, като използва чувствителността си към електростатичната енергия, за да задейства променящо се аудиовизуално преживяване.

Чрез връзка с компютър растението изпраща заявки към система с изкуствен интелект, която генерира изображения на хибридни форми между растителни и човешки организми. Листа, корени, кожа, коса и други органични елементи се преплитат във визуални образи, които се развиват непрекъснато.

Произведението поставя въпроса дали интелигентността и взаимодействието трябва да бъдат разбирани единствено през човешкия опит. Какво би означавало да приемем растението не просто като обект на наблюдение, а като участник в технологичен процес? Phytopoïesis предлага въображаем модел на отношения, в който границите между природното и изкуственото, човешкото и нечовешкото стават по-пропускливи.

Murmures sismiques: движение под повърхността на привидната стабилност

Във видеотворбата Murmures sismiques (Seismic Murmurs) камък се върти непрекъснато, сякаш е освободен от тежестта си. Създадено през 2026 г. и с продължителност 15 минути, произведението произлиза от звукова и тактилна инсталация, посветена на земетресенията.

Образът на въртящия се камък насочва вниманието към движенията на Земята, които често остават невидими и неусетни в ежедневието ни. Камъкът едновременно внушава твърдост и крехкост – напомняне, че физическата ни опора, както и усещането ни за стабилност, не са абсолютни.

В този привидно прост жест се срещат геоложкото време и човешкото възприятие. Произведението насочва погледа към процесите под повърхността – онези невидими движения, които поддържат или нарушават равновесието на природните и социалните ни светове.

Изкуство отвъд границите между човека и природата

Макар да използват различни художествени средства, двете произведения на Scenocosme споделят интерес към невидимите процеси и отношения, които свързват живите организми, средата и технологиите. Едното си представя нов тип взаимодействие между растение и изкуствен интелект; другото превръща движението на камък в образ на нестабилното равновесие на света.

В Automatic Gallery тези произведения канят посетителите да забавят темпото и да преосмислят собственото си място сред останалите форми на живот и технологичните системи, които все повече оформят реалността ни.