След войната
29-тото издание на Седмица на съвременното изкуство, която всяка година се организира Сдружение Изкуство днес е на тема След войната. Темата е избрана от куратора Емил Миразчиев, по чиято покана участват визуални артисти от България, Украйна, Русия и Беларус.
Събитието стартира на 8 септември с акция на художника Димитър Келбечев, който поставя в кавички определението „освободителка“ в надписа за съветската армия на паметника Альоша.
Руската арстистка Олга Володина, която от няколко години живее в България, засилва въздействието на своите черно-бели фотографии от проекта Метаморфоза с пърформанса си Пропаганда по главната улица на Пловдив. Наталия Залозная от Беларус, принудена да напусне родината си заради режима преди няколко години и да се установи в Белгия, се представя с Картина в розово – иронична реплика на известна снимка на войници, които си честитят победата в края на Втората световна война (по Питър Бърнстейн). Какво е победа? Кой е победител и на каква цена? Авторката изследва и темата за словото, за паметта чрез инсталация на пресовани хартиени дневници и голямоформатна фотография. Хлябът на истината „паляниця“, направен от украински речни камъни, поднася визуалната артистка Жана Кадирова от Украйна, която вече участва с тази инсталация на Венецианското биенале. Другото украинско участие е на Алла Георгиева, която от години живее в България. Тя представя инсталация от текстилни пана, съшити от камуфлажни тъкани – пасторални пейзажи в камуфлаж, осеяни с ракети. Велизар Димчев е автор на пространствена композиция Военно присъствие 2023, включваща 3D видео. Творците от Група 7+1 Илко Николчев, Йоханес Артинян, Камен Цветков, Панчо Куртев пък провокират посетителите с абстрактна инсталация от висящи модули, наречена „REM“ – „бързият“ сън на човешкия мозък – алюзия за съня на разума и раждащите се чудовища. Според концепцията им войната не е изначално присъща на човека, а е “бъг” в системата на разума му.
В своето видео Севдалина Кочевска е превърнала оръдейните дула в детска люлка. Смъртоносните машини “красят” площадите на редица пловдивски села. Какви следи оставя желязната „разходка“ на верижна техника върху най-твърдия метал – стоманата демонстрира Иван Иванов. А Наташа Кюпова е нарисувала огнена карта на света, като е маркирала в златно няколко малки петна – това са страните, които никога не са воювали. Художничката Надя Генова е „фотографирала“ синьо небе с понесени от незнаен вихър отпадъци. Нейна е и творбата SOS.
Кураторът Емил Миразчиев е монтирал дузина автентични светофари, които обаче светят в синьо и жълто като символ на надеждата за край на войната.
