Артистите представят своите представи за същността на природата и непрекъснатите ѝ промени, предлагайки три различни гледни точки към една и съща споделена действителност. Взимайки предвид твърдението, че не можем да влезем два пъти в една и съща река, бихме могли да интерпретираме философските творби на художниците и като една и съща гледна точка, но върху различни реалности. Погледът ни преминава през полуабстрактните маслени пейзажи на Мавродиева, през разлетите акварелни петна и човешки фигури на Таков и геометричните черно-бели форми на Старчев и осъзнаваме, че природата проговаря на различен език на всеки активен наблюдател.