SORRY__I apologize | Изложба на Асен Янев
*It isn’t easy, it doesn’t count if it’s easy, it’s the hardest thing. Forgiveness.
Какво да очакваме? Асен Янев, автор на изложбата, казва следното:
В края на 70-те години Елтън Джон пее песента Sorry Seems to Be the Hardest Word. Някога извинението се е считало за смело. Нали именно осъзнаването на тъмната страна на собствените постъпки изисква смиреност, дистанцираност и способността да приемаш критика. Все пак извинението представлява нещо лично и интимно. Нещо, което е свързано с истински диалог и автентични междучовешки отношения.
Днес доста неща са се променили. В нашето съвременно „общество на спектакъла“ публичните извинения са придобили едно ново значение. В ерата на дигиталнитe и мултимедийни технологии скандалите и прегрешенията се разпространяват в реално време чрез социалните медии. В резултат на това публичните извинения са се превърнали във важен обществен ритуал, надхвърлящ границите на личното пространство. Те оформят една нова ‘култура на разкаяние’, в която наподобяващите мантри извинения обслужват очакванията на една жадна за сензации публика.
Но въпросът остава: Тази тенденция израз на истинско прозрение и отговорност ли е? Или поскоро става дума за ‘перформативен ритуал’, продукт на медийната логика, целящ да сведе до минимум нанесените щети и да запази обществения престиж?
Изложбата SORRY__I apologise разглежда многопластовите аспекти на извинението в свят, в който границите между публичния имидж, личната отговорност и дигиталното възмущение все повече се размиват. Във време, в което социалните мрежи играят ролята на ‘обществен трибунал’, а Shitstorm служи за отдушник на общественото възмущение, думата ‘Извинявай’ е заела централно място в междучовешката и институционална комуникация. Ала какво всъщност означава да се извиниш, когато извинението нерядко е израз на употребата на власт, медии и обществен натиск от страна на дигиталното общество, отколкото на искрено разкаяние?
Темата става още по-комплексна, когато обърнем внимание върху публичните извинения на държави или институции за исторически несправедливости. Представляват ли тези извинения реален израз на морална отговорност, целящ открито да се дискутира и направи равносметка на историческата памет и вина? Или и те са ритуали, с които обществата се опитват активно да повлияят своите исторически наративи и да легитимират или коригират извършените в миналото несправедливости?
Друг съществен аспект на публичните извинения е културното значение на прошката. В абрахамитските религии – юдаизъм, християнство и ислям – прошката се възприема като израз на милосърдие и междучовешко помирение. Но в един все по-секуларен и дигитално ориентиран свят, в който грешките незабавно се обсъждат публично и присъдите се произнасят бързо, въпросът е: тези нормативни аспекти продължават ли изобщо да играят роля? Или са се превърнали в една архаична представа, която повече не е от значение?
На този фон изложбата SORRY__I apologize ни кани да влезем в комплексните и амбивалентни ‘Извинителни камери’ и да се замислим над въпроса, какво наистина означава да поемеш отговорност за собствените си постъпки в един свят на непрестанна комуникация. Тя ни призовава да насочим поглед към основни теми като вина и разкаяние и да се замислим върху условията, в които отделни хора, групи или общности са готови да простят.
Откриването е на 08.05 /четвъртък/ в 18:00 ч.
*Tony Kushner
