Двете колажни рисунки на Aнтоан Стойков (България) са следствие от експеримент с различни материали, техники и художествени похвати. Идеята на автора е да докаже, че различни по свойства материали могат да се трансформират в едно завършено цяло.
Концептуалната фотография на Барбара Шал (Бразилия) идва със серия от снимки За теглото на моето тяло, включваща поредица експерименти на потапяне на тела във вода, която съответно ги приема или отхвърля.
Визуалната инсталация Място на гръмотевици на Валерия Фаренкрог (Чили/ Германия) е създадена от множество фотографии, направени в град Талка, Чили по време на бедственото земетресение през 2010.
Реалността принадлежи на призраците е двойна аудиовизуална проекция с автор Габриеле Марони (Италия). Тя показва на преден план негър, който изброява имената на хора, загинали на работна площадка в Средиземно море през 2017 и при разрушаването на моста Моранди в Генуа.
Същността на понятията миг, настояще и време се изследват от Гергана Еленкова (България/ Испания) в нейната ленд-арт инсталация Огледала, проекции, трансформации чрез използване на свойствата на огледалото за намеса в пейзажа.
Драгомир Димитров (България) навлиза в дълбините на мистичното със серията от рисунки в преобладаващи черни нюанси Полароид. За автора началото и краят са дифузни и илюзорни понятия, които се променят според идейния замисъл на творбата.
Скулптурата Илюзия на Иван Иванов (България) е изработена от желязо и арматура. С нея творецът не търси конкретен обем, а усещане за него.
Пенелопа и Одисей са основни персонажи в артистичната линия на Камила Пара (Чили). Неслучайно тя избира тези два митични образа, с които репрезентира своите лични мисли и преживявания за романтичната любов.
Творбата За теб дядо на Кристиан Хил Хил (Испания) е откровена изповед от преживяна лична драма. След смъртта остават единствено парченца спомени в сърцата, представени метафорично от автора в неговата инсталация.
Живописната творба Наследство на Марилена Алсесте (Венецуела) носи ярки цветни контрасти и е вдъхновена от обкръжаващата я общност на мултикултурализъм, която дава отпечатък и формира латиноамериканската идентичност, подобно на най-дългата планинска верига Кордилерите, сполучливо вплетена в женския образ на преден план.
С творбата си Фрагменти, изработена от полиран восък върху хартия, артистката от Испания Мария Хосе Лàзаро ни въвежда в сюжета на един визуален разказ за низ от ефимерни моменти, в който са закодирани фини и същевременно силни възприятия.
С видео-акцията Адитивос Нурия Фаба (Испания) се фокусира върху актуалната тема за използването на добавките в хранителните продукти, които консумираме постоянно и техният пагубен и необратим ефект за човешкото здраве.
Основният проблем, който разглежда в живописното си творчество родената в Мароко Сана Алами, е мястото и ролята на жената в обществото.
Чрез видео-акцията Ограничение, Тиаго Гедес (Бразилия) поставя акцент върху капацитета на диалог с реалността, която обитаваме.
Томаш Матушак (Полша) създава инсталацията Без кожа в стремежа си да подчертае крехкостта на природата и факта, че човешките действия я застрашават.
Със своето видео послание Хуан Хосе Алфаро (Коста Рика) ни разкрива виждането си за човешкото движение, вървеж, ходене и стъпване като утопия. В изображенията му десеткилометровото разстояние на границата между Венецуела и Колумбия е обсипано със стъпките на венецуелските емигранти, които се сливат в едно след преминаване на границата.
Скулптурната творба Пластмасовият човек на Цветелина Ангелова (България) е изработена от рециклирани отпадъци, за да извади на показ проблема на човека като част от консуматорското общество.
С Живот в сапунен мехур Чао Янг Лии (Тайван) се фокусира върху човешкото съществуване в средата, която го заобикаля. Инсталацията му цели да накара наблюдаващия да се замисли за своето съществуване и за онова, което е остави след себе си за бъдещите поколения.
