Първият цикъл е парижки и това не е никак чудно. Френската столица безотказно улавя чувството за свободата в изкуството и се превръща в символ на волния творчески дух. Негов контрапункт е московският цикъл, в който Гюзелев обрисува страха от наложените граници, болката на невинните, отчаяното търсене на смисъл и тревогата от несигурното бъдеще. Пресъздаденото противоречие между двете противоположности е твърде актуално днес и служи като предупреждение не само към посетителите, но и към света като цяло.