Топло сиво | Росен Дончев

Изповед, изтръгната от дълбините на душата. Паралелен свят, състояния, неизречени думи, забравени съдби, стремеж към нещо висше, постигане на единение, тишина, нематериална вещественост, безвъзвратност, живот… с прокрадващо се усещане за собствена мимолетност носят живописните платна на Росен Дончев като послание.

Тези лирични и умиротворени в посланията си над 20 платна от серията Топло сиво, създадени през последните три години, свидетелстват за пътя на художника, водещ до освобождаване от натурата и простор на въображението. Понякога, струва ни се, можем да различим отделни символи и елементи, но те сякаш загубват очертанията си, съхранявайки усещането за духовни архетипи, за нещо вечно, трайно.

Росен Дончев съчетава визуални знаци, създавайки поетични пространства на границата с абстракцията. Съчетанията от линии, обекти, форми, редуващи се и пресичащи се загатнати силуети, куполи, портали, ангели, лишени от детайли, носят естетическо и философско въздействие. В пластовете наслоявания, създаващи визуални структури, безкрайно пораждащи се една от друга, можем да видим енигматични образи на древни градове, храмове, сумрачни терени и небеса, пейзажи, изпълнени с напрежение, но и с усещане за хармония и спокойствие. Тонално и текстурно разнообразните динамични композиции изобразяват иреални светове, а пластичните им стойности се характеризират с изчистеност и редуцираност във фигурата. Оставил се подвластен на автономната живописна логика, чрез стилизация на образността и категорични светлосенъчни контрасти художникът постига насищане на драматичното и експресивното въздействие. Символиката, метафорите, алюзиите или директните пластически внушения имат своя независим живот в композиционните полета, те не призовават към съпричастност в конвенционалния смисъл на думата. Росен Дончев оставя всеки сам да разчете как функционират, а ако пожелаем, да останем в света на абстракцията, в играта на фактури, тонове, полутонове, полета на въображението.