Гледаме работата на Васил Василев – Васо и неговите силни и проникновени акрилни мазки, многогласната структура на абстрактни видения, в които срещаме изненадващи сетивата акценти. Николай Найденов пък използва акварела, успявайки да вкара в свободни композиции особените взаимодействия между цветни петна и контури, като елегантно трансформира геометричните форми в поетични, а Светлозар Стоянов – Свесто проектира интуитивните си прозрения в колоритни, метафорични топоси, някъде между земята и небето, където ти се иска да се изгубиш. Въпреки отчетливия си и неповторим индивидуален регистър, тези художници успешно взаимодействат в общо естетическо пространство. Три силни и характерни гласа, които, независимо от стиловите си особености, звучат в хармонична полифония.