Трудът. Когато се наливаха основите.

На 20 юни от 18:00 в Музея на изкуството от периода на социализма се открива нова изложба с името Трудът. Когато се наливаха основите. Експозицията се фокусира върху една от най-важните и изследвани теми в изкуството на социализма – труда, и може да бъде разгледана в следващите 5 месеца.

В проекта участват творби на живописта, скулптурата, графиката и приложните изкуства, като сред авторите се открояват имена като Илия Петров, Дечко Узунов, Стоян Сотиров, Никола Танев, Стоян Венев, Екатерина Савова-Ненова, Александър Поплилов и др. Разглеждаме както класически образци на социалистическия реализъм, така и неизвестни и непоказвани досега произведения. Освен с високите си художествени качества някои от показаните творби представят автентични документи от този противоречив период от политическата история на България. Пример е графичната серия на Никола Танев от строителството на железопътната линия Ловеч – Троян, от мина „Куциян“ и рудник „Република“ в Перник, както и графични творби на Павел Вълков, отразяващи строежа на мавзолея на Георги Димитров в София.

След края на Втората световна война в България е установен тоталитарен модел на управление, който само за няколко години успява да наложи контрол над всички сфери на политическия, обществения и културния живот. Изкуството и културата започват да изпълняват пропагандни функции, а централно място в изкуството е отредено на образа на трудовия човек.

Социалистическият мироглед прави от труда една от основните идеологеми, превръща го в устойчив наратив и инструмент за налагане на собствената си власт. Именно трудът е инструментът, средството за преобразяване на обществото и създаването на новия човек.

Разглеждаме Трудът до 24 ноември, а вернисажът е на 20 юни от 18:00.