В началото бе локвата | Марианжела Анастасова

Може би защото от векове на изобразителното изкуство се гледа като на нещо, което се вдъхновява от мисълта, което следва идеята и мисълта – затова толкова се възхищаваме от старите майстори на живописта, показващи пълен контрол над материала. Но днес съществува Изкуственият Интелект, който вече генерира образ точно по описанието на идея. Освен това всички техники и теми са позволени в изкуството, включително след дадаистите е позволена подигравката с установените стойности.

При тази привидна криза на художественото забравяме, че в далечното минало изкуството е имало друга функция – не на илюстрация на идеи, а магична: на въздействие върху реалността. Пример – праисторията, а не плакатното ангажирано изкуство.

Каква е визията на Марианжела Анастасова за изкуството днес?

Тук, в тази серия скици и картини, тя напълно се отказва от идеята какво ще изобрази, за да се остави на взаимодействието с материала (вода и боя) и да открие неочаквани неща, следвайки единствено усещанията, които има. Идеите идват после, като последствия, дори като заключения на разказа, който се получава по време на диалога с материала.

Водата, както напоследък ни разкрива квантовата физика, е носител на информация. Оставяйки се и доверявайки се на науката, художничката открива дълбочини в самата себе си и усещания за света около нея.

И тогава се получава изкуство, спонтанно свързано със състоянието и енергията в момента, с отношението й към това, което я заобикаля. Този процес изисква смелост, отдаденост и доверие. И според нея всеки може да възпитава тези качества, като рисува в състояние на пълно доверие в материала – водата.

Дали не бихме могли да въздействаме чрез картините на света, се питаме, провокирани от творбите й? Защото тази комуникация е по-директна и по-автентична от комуникирането просто на идеи.


Откриване: 20 май 2025, 18:30 ч.

Програма