Графитът е директно нанесен върху стените на галерията, след което графичните структури са създадени чрез изтриване на елементите, което напълно преобръща обичайните практики. Актът на отнемане постига ефект, сходен с пещерните рисунки от Палеолита. Фошар изследва самия релеф на повърхността, постигайки степенувани контрасти и игра на равнини и обеми. Това връщане към изначалното и насищането на бялото пространство със смисъл ни препраща отново към заглавието на експозицията. Не можем да пропуснем да отбележим и тънкия усет на Карин Фошар към монументалното, експресивността на рисунъка и смелото ѝ абстрактно мислене.