Васил Петров

Повече от 25 години художникът Васил Петров представя своето изкуство във Варна през месец август. Това се е превърнало традиция, с която той изразява своето отношение към любимия град и приятелите, накарали го да очаква всяка нова среща с нетърпение.
Темата, избрана за поредното му августовско гостуване, кореспондира с творческите му живописни разсъждения, свързани с нумерологията, митовете и връзката им с исторически събития.
Акцент в тази изложбата е творбата Диаспазма, която изобразява Богородица, стъпваща на Атонския бряг. Не съществуват много писмени сведения за това събитие. За създаването на своята творба Васил Петров остава въображението си да интерпретира изпятата от един монах в Атон песен, описваща този момент. Съприкосновението със свещената земя, и хората, живеещи като че ли в друго измерение, особеният ритъм на тяхното ежедневие, лишен от суетата и пошлостта на светския живот и паричните знаци, е едно от най-интересните преживявания за автора, накарало го да се връща няколкократно към това мистично място и тази тема. Заедно с чисто художественото си въздействие, тя внушава онази безрезервна отдаденост на Бог, на която ние, съвременните хора сме чужди. Тази картина е жест към варненци и гостите на града по повод предстоящият Празник на Варна – 15 август, Успение Богородично.
С този празник и месец август е свързана още една любима емблематична сграда, която Васил Петров обича да рисува – Катедралният храм Успение Богородично.

Проектираната от арх. Никола Лазаров сграда на Драматичния театър, винаги е провокирала Васил Петров със своето елегантно излъчване. Всички свои творби, изобразяващи това архитектурно бижу, той назовава винаги със заглавието Светлината на града. Поредицата наброява повече от 10 картини, рисувани в различни години и сезони. Този път изборът му е посветен на Варненската опера, официално открита на 1 август 1947 година и помещаваща се в тази красива сграда.