Васил Стоилов | Изложба
Творчеството на Васил Стоилов се вписва в онази широката полоса в българското изкуство от първата половина и средата на ХХ век, моделирана от родната тематика, която става лице на същностни проявления от неговия характер. Нещо повече – художникът е сред нейните най-ярки, най-оригинални представители и трудно можем да си представим изкуството ни оттогава без битовата му живопис, населена с идилични пейзажи и композиции с изразителни селски образи, извлечени от самия живот.
Стоилов владее до съвършенство умението да извлича есенцията. В помощ на това е и естествената му душевна нагласа да търси отвъд видимото. Привични са му склонността към езотериката, по-късно към масонството и стремежът към въпросите за тайните на битието. Затова когато се изправим пред неговата жанрова живопис, неправилно би било да гледаме на нея от позицията на етнографското. В нея селският мотив е очистен от излишното, защото е само повод за художника да се потопи в дълбоките пластове на народната душевност и да екстрахира на повърхността етични, нравствени постулати.
Широкият му артистичен профил го нарежда и сред най-даровитите ни портретисти. Точно око и дълбоко вживяване в характера на модела определят безкрайната портретна галерия, която създава. Без значение, дали са моливна линеарна скица или репрезентативно решение в маслена техника или акварел, работите му в портретния жанр респектират, а сред тях специална тежест имат внушителната група автопортрети. Но извън тези свои успехи Васил Стоилов сам определя себе си повече като художник пейзажист. Пейзажът влиза органично в тъканта на творческия му натюрел още с първите му стъпки в живописта и не случайно фокусът, който изследователите на творчеството му поставят е най-вече върху пейзажа.
Средствата, с които постига това са виртуозна ръка и ерудиция. Черпещ с пълни шепи от старата холандска живопис, художникът се научава смело да опитоми светлината и да я подчини на законите на пластичното пространство. Доказателство са акварелните му пейзажи от 30-те и 40-те години на ХХ в. – един от друг по-впечатляващи не само с маестрията на сложно граден колорит, а именно с онази странна, сякаш излъчваща се от самата живопис мистична светлина, идваща от дълбоки и широки, само Стоиловски небеса. Разпознаваме тези пейзажи по ниския хоризонт, по преднамерено и сякаш хиперболизирано на места широко разгръщане на небето с облаци, подсказващо директно уроците на любимия за Стоилов Рьойсдал.
