Срещу гарата на Сет има бар. Вляво – "социален" хотел, вдясно – фурна. Няма витрина или примамливи светлини, само скромна фасада и донякъде жалък надпис Занзибар. Вътре, уютно място, като баровете, където обичайните посетители идват да измамят скуката си и да избягат от монотонността и самотата. И там е Заза, покровителката, душата на мястото … Аз ще бъда търпелив с хрониката на това обикновено място за следващите две години.

 Владимир Василев