Време усукано около място, усукано около време | Калина Димитрова и Красимир Терзиев

Заглавието задава тона на изложбата, като безкрайна спирала от усукани едно в друго, основните измерения на човешкия опит.

Калина Димитрова и Красимир Терзиев ни срещат със сцени и образи, на пръв поглед до болка познати: изоставени местообиталища; подивяла растителност; фрагмент от киносалон, емблематично произведение от историята на изкуството на 20 в.; горски пейзажи – парчета от места и време, които препращат към други места и други времена.

Изложбата се състои от произведения, мислени и направени в диалог, специално за проекта. В тях авторите доразвиват работата си с мотиви и материали, с които са вече разпознаваеми за публиката. Калина Димитрова продължава да насочва вниманието си към места, престанали да бъдат обитаеми. Прозрачният плексиглас продължава да бъде нейната медия, с цялата си пластичност и символна натовареност. Същият материал е в основата на поредната ревизия, която Терзиев прави на иконични произведения на модернизма. След Дюшан и Родченки, тук виждаме посвещение на Доналд Джъд. Перспективата е въпрос, към който Красимир Терзиев се връща многократно, включително и в тази изложба.

Живеем в особен момент, в който като че ли нищо от това, което знаем за света, не ни е от полза. С тази изложба авторите ни приканват да забравим за момент това, което мислим че знаем, лесните и бързи изводи, преките пътища. Нищо от това няма да е от полза в лабиринта от асемблажи, обекти и проекции.