Всички сме равни пред страха | Марина Пъшева
Има ли живот преди смъртта?
Идентичността на човек отслабва пред страховете му, особено когато нямат обяснение. Смъртта винаги е била основна мисъл в ежедневието ѝ. Въпроси като Какво има след това? и Има ли нещо изобщо?, винаги са завладявали Марина Пъшева. А може би отговорите ще останат неизвестни, докато краят не настъпи.
Ние хората сме обсебени от страховете си, било то материални или духовни. Често не можем да живеем живота си заради тях. Сякаш е паднало було над съзнанието ни и от него не можем да видим настоящия момент. До голяма степен скелетите в картините ми олицетворяват последните три години, в които съм рисувала – периодът, в който разбрах, че баща ми е слаб, че не е добре, че умира и след смъртта му. Символ са на това как съм усещала света тогава и как го усещам сега – нежива.
– Марина Пъшева –
