Темата за живот на други планети изпълва човечеството с надежда за втори шанс някъде извън унищожената Земя. Това обаче е бягане от отговорност – отгръщането на нова страница не заличава написаното на старата, а потенциалните интерпланетарни завоевания изглеждат абсурдни на фона на текущата повсеместна катастрофа. Желанието за покоряване на космоса е еманация на човешкото его и невъзможността да осмислим собствената си нищожност във Вселената.
Извънземният живот може да бъде изобразен единствено чрез абстрактни концепции и форми, тъй като непонятното трудно може да бъде уловено в познати образи. В изложбата на Станимир Генов е вплетена и доза ирония. Насмешката в творбите му е насочена към една от най-големите слабости на човечеството: нереалистично високото самочувствие.
