Скулпорката осмисля собствения си свят през стъклото, докато го разпада от първичната му форма и се оглежда в прозрачната му същност. По своеобразен начин работата с материала се изравнява с житейските преживявания, стъклото е метафора на целия живот.
Вътрешният копнеж на Павлова е да създаде свой познаваем, но непотворим свят, да възвеличи различността, която ни дава безпределна свобода.