„Отдавна си мечтая за далечно плаване. Или поне за разходка с лодка. Да, ама аз лодка нямам. Нито гребла. За море, да не говорим. Едно море изисква тестове, ваксини, карантини… Сложно е. Художникът обаче има тази привилегия да притежава свой собствен свят, из който да пътешества, когато му скимне. Палитра за лодка, две четки за гребла и няколко бои за из път, а ако не знаете, едно бяло платно по площ е в пъти по-голямо от Бяло море. Та, така. Приготвих се и поех на пътешествие, скрит на топло в ателието. Планът беше всичко да приключи за месец-два, ала нещата се проточиха. Понякога се застоявах на някой бряг, друг път нямаше попътен вятър и неусетно месеците станаха година." казва Валентин.