Живопис | Георги Петров

Георги Петров принадлежи към онова поколение български художници, които по силата на своето дълголетие живяха на браздата между два различни периода, обхващайки продължителни времеви отрязъци както от миналото, така и от предходната епоха, в която все още пребиваваме. Значително по обем и художествена стойност, неговото изкуство едновременно изразява и свидетелства за сложните, понякога противоречиви, но във всички случаи характерни и показателни тенденции, определящи облика и съдбините на пластическите изкуства у нас през втората половина на отминалото и в началните десетилетия на сегашното столетие.

Възпитаник на Художествената академия в Букурещ, ученик на прочутия Корнелиу Баба, Георги Петров в пълна степен усвоява уроците на големия майстор, насочващи го към утвърждаване на непреходните стойности на пластическите изкуства, специално на живописта. Бъдещият художник съумява да извлече максимума от общуването си със своя именит професор, развивайки и обогатявайки таланта си в овладяването и в разкриването на магията на одухотворената живописна субстанция, на сложните и богато степенувани тонални градации.

В зрелия период на своето развитие Георги Петров по естествен и логичен начин напуска отъпканите пътища на установените конвенции и се насочва към такъв род картини, които преодоляват традиционните жанрови подразделения и формират определен тип образи-символи, изискващи по-различни пътища и интерпретации за тяхното възприемане.Подобен род произведения са изпълнени с широк диапазон философски, сакрални и морални интонации. Визуалният образ придобива чертите и свойствата на някаква своеобразна енигматика, на нещо, което не може да бъде изказано или обяснено с думи.