Документи. Живопис след фотографията в България през 70-те и 80-те години на ХХ век

Изкуството на късния ХХ век у нас се откроява с множество тематични разклонения, сред които е и взаимодействието между живописното и документалното под различни форми. Изложбата представя произведения от 1973 до 1989 и изследва характерната за периода склонност към интерпретация на фотографии и образи от печатни издания в полето на живописта. Проектът анализира тенденцията спрямо контекста на късния социализъм и специфичната информационна среда – между политическата пропаганда и новините от чужбина. Селекцията поставя акцент върху живописното качество, многозначното съдържание и технологичните новости през 70-те и 80-те, разкривайки общ психологически профил на информирания художник от късния социализъм, който се интересува от съвременната култура и който анализира и свободно превежда разнообразна информация на собствения си визуален език.