Сънят на Полифилиа в ПОСТА и ПУНТА

Структурата на съня и визуалното пространство

В изложбата на Ина Валентинова се разглежда структурата на съня, като тя изследва съставните части на това пространство, което е ефимерно и безтелесно. Виждаме как визуалното поле се изгражда и разтваря, като следва свои логики на време и наратив, които ни пренасят на различни места или водят в неясна посока.

Процесът на конструиране на тези визуални образи е отразен в серията ѝ от хартиени творби, които използват техники като изливане на мастило във вода и последващата импресия на изображението върху хартия, познати като ебру и суминагаши. Тези техники се отличават със случайност и ограничена възможност за контрол върху границите на изображението. Точно както пространството на съня е трудно за описание и постоянно се променя, така и визуалният език в тези произведения е неуловим. В сънищата ние често не можем да опишем конкретни детайли, защото те постоянно се размиват и трансформират, което води до провал на визуалния език и надмощие на интуитивните методи за изграждане на среда. Подобно на това, в японската художествена традиция суминагаши се използва за изобразяване на неописуеми явления като усещанията за вода и вятър.

Символика и влияние на традициите

Отправната точка на изложбата е Hypnerotomachia Poliphili – една от първите богато илюстрирани печатни книги, датиращи от XV век в Италия. Този труд е в основата на архетипната теория за анализ на личността на Карл Густав Юнг, което вдъхновява художничката в търсене на връзката между сън и несъзнаваното. Сюжетът проследява различни нива на съня, като героят Полифилий често се събужда от сън в друг сън, потъвайки все по-дълбоко в своето въображение, или подсъзнание. Тези преминавания в книгата са маркирани със символни порти и ренесансови арки, а Ина Валентинова ги изобразява в своите творби. Ние ставаме свидетели как художничката чертае връзката между сънища и традиции, показвайки, че и двете са проявления на несъзнаваното. Тя включва сцени от собствените си спомени, следвайки логиката на сънищата, което добавя дълбочина на изживяването. В партиципативната част от изложбата, Валентинова използва скица от оригиналните илюстрации на Хипнеротомахия, за да създаде инструмент за плетене на шнур в инсталация, представена в галерия ПУНТА. С това тя затваря кръга на сънищата, като ги пренася в настоящето и ни напомня за нуждата от колективност и сътрудничество в изграждането на света около нас.