VERTICALITY (AND OTHER SPATIAL ORIENTATIONS)

Изложбата на Стела Василева в галерия +359 се занимава с начина, по който тялото изживява архитектурата. Като продължение на дългогодишната и практика на работа с пространство и създаване на среда, тук художничката се концентрира върху свойствата на водната кула, като нейната вертикалност и спираловидна структура. Тя изследва динамиката на архитектурното пространство, изкачвайки се към неговия купол, но и феноменологията на възприятията в този опит – през траекторията на погледа, движението на тялото до чувствителността на кожата.

Работата на Стела Василева е едновременно отговор на формата на галерията, попила в нейното тяло, а след това пренесена в художествена творба, но и такава, която препраща обратно към кулата. Работата е своеобразна покана за задълбочено осмисляне на начина, по който възприемаме архитектурното пространство – използвайки всичките си сетива, но и динамично – в зависимост от позицията на публиката по етажите и смяната на перспективата, творбите и придобиват ново значение. Тяхното действие е двустранно – през работите от стъкло, метал и индустриални материали, сградата на галерия +359 се пречува и променя, така изравнявайки (помирявайки?) галерия и творба, тук в органична връзка.

…архитектът усвоява сградата в тялото си; движението, балансът, разстоянието и мащабът се усещат несъзнателно чрез тялото като напрежение в мускулната система и в положението на скелета и вътрешните органи. Когато произведението взаимодейства с тялото на наблюдателя, опитът отразява тези телесни усещания на създателя. Следователно архитектурата е комуникация от тялото на архитекта директно към тялото на обитателя.
Разбирането на архитектурния мащаб предполага несъзнателно измерване на обект или сграда с тялото на човека, и проектиране на телесната схема върху въпросното пространство. Изпитваме удоволствие и сигурност, когато тялото открие своя резонанс в пространството.
Когато преживяваме дадена структура, ние несъзнателно имитираме нейната конфигурация с костите и мускулите си; приятно оживеният поток на музикалното произведение подсъзнателно се трансформира в телесни усещания, композицията на абстрактната картина се преживява като напрежение на мускулната система. Структурите на една сграда несъзнателно се имитират и осмислят чрез скелетната система, тъй като изпълняваме с тялото си задачата на колоната или свода…

– Юхани Паласмаа, “Архитектура на седемте сетива”