Спомени от първия учебен ден: Доника Ризова
Детето в мен никога не скучае
По повод първия учебен ден представяме рубриката ни „Спомени от първия учебен ден“, в която се срещаме отблизо с любими детски писатели, чиито книги са част от детството на всяко едно (пораснало) хлапе, и се връщаме назад във времето, за да се запознаем с една различна и непозната тяхна страна. Събуждаме най-чистото и детско в авторите и се потапяме в техните ученически години.
Доника Ризова е познато лице в журналистическия свят. Много години за нея съботните следобеди започват с думите „Здравейте, вие сте с Медиите он ер“, а вече по-дългата ѝ 20 години журналистическа кариера е белязана с някои от най-престижните награди като Златно перо и Златно сърце. Освен като журналист, писател и PR експерт Доника би описала себе си като майка, любима приятелка и страстен пътешественик.
Неведнъж тя е споделяла (така започва и дебютният ѝ роман за възрастни Случайно в Майорка) едно послание от известния автор Юнас Юнасон, с когото прави лично интервю, че човек трябва поне веднъж да скочи през прозореца (препратка към книгата на Юнасон – Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна) и да преобърне живота си. Нещо, което тя прави, като заминава за Майорка със семейството си. Това решение вдъхновява не една или две интересни истории в нейния живот, включително тази за дракончето Ринти, чиято трета книга ни потапя още по-надълбоко в магичния свят на рицарите, драконите и приключенията.
С рубриката Спомени от първия учебен ден скачаме през прозореца и се връщаме в ученическите години на Доника Ризова, където ни чака едно много високо, русоляво дете, което е мечтаело да раказва истории.
Спомняте ли си първия учебен ден, кой е най-яркият ви спомен, можете ли да ни разкажете – чувства, емоции, спомени?
Най-яркият ми спомен от първия учебен ден в ОУ Кирил и Методий е срещата ми с учителката. Г-жа Кадийска беше мила и веднага усети вълнението ми. Подкрепи ме и ми даде увереност, че ще се справя. Спомням си огромните гладиоли, които трябваше да внимавам да не счупя, както и роклята ми на точки, за която трябваше също да внимавам.
Какви са мислите на един първокласник?
Вероятно рошави и солени като последното лято, преди да влезеш в класната стая.
Кой беше любимият ви предмет в училище и защо? А най-неприятният и защо?
Най-много обичах литературата, защото книгите винаги са ме очаровали. Математиката някъде към шести клас се превърна в кошмар. Изведнъж разбрах, че задачите искат усилен труд и постоянство. Много харесвах и часовете по география и история. Сега, като се връщам назад във времето, ключово, за да обикна един предмет, се е оказвал не учебният материал, а учителят.
Кой е учителят, който е бил най-значим за вас и защо? Има ли и други учители, които помните и до днес?
Класният ми ръководител г-жа Иванова, учител по история и прекрасен човек, е оставила незабравима следа.
Как изглеждаше Доника Ризова на 7-годишна възраст?
Слаба, много висока, с руса коса и големи бели панделки. Тези снимки ме разсмиват винаги когато ги видя в албума.
Коя е вашата любима детска книга сега и коя беше тогава? Коя трябва да е задължителна за всяко дете?
Пипи дългото чорапче е любимата ми детска книга, макар че бях запалена и по истории за пирати.
Кой беше любимият ви литературен герой и с кой герой се оприличавахте най-много като дете?
Сигурно съм си мислила, че с Пипи сме сестри по лудории.
За какво си мечтаехте като дете? Каква искахте да станете, като пораснете?
Исках да стана журналист. Всъщност най-много съм искала да разказвам истории и това ми се е сторило най-прекия път. След това открих, че всъщност много професии разказват истории, макар и по различен начин – писатели, ПР специалисти.
Кой урок в училище отдавна е излязъл от класната стая, но е останал в живота ви?
Училището е изключително важно място за оформяне на характери, не само за придобиване на знания. Уроците, които те подготвят за живота, всъщност често се случват в коридора, в двора на училището или по време на летните лагери със съучениците. Там се раждат приятелства за цял живот, каляват се смелостта да отстояваш себе си, емпатията и емоциите като цяло. Един от уроците, който бе важен за мен, е, че само талант не стига за успеха. Трябва и много работа и щипка късмет.
Запазихте ли това дете в себе си и как го поддържате в добро настроение?
Детето в мен никога не скучае. Сега то живее още по-интересно заедно с героите от моите детски книги. Има дракон за приятел, заобиколено е с рицари, пазители на древни тайни, дори си общува с папата и Илон Мъск. А за доброто му настроение се грижи внучката ми Доника Мария. Виждам себе си през гигантска розова лупа и това ме кара да се смея от сърце.
