Спомени от първия учебен ден: Милен Хальов
Всичко, което успях да постигна, е да запазя детето в себе си
По повод първия учебен ден представяме рубриката ни „Спомени от първия учебен ден“, в която се срещаме отблизо с любими детски писатели, чиито книги са част от детството на всяко едно (пораснало) хлапе, и се връщаме назад във времето, за да се запознаем с една различна и непозната тяхна страна. Събуждаме най-чистото и детско в авторите и се потапяме в техните ученически години.
Милен Хальов е човек, който се вълнува от света на литературата още от малък, а като учител по изобразително изкуство и анимаицонно кино той е вечно заобиколен от деца. Когато решава да даде шанс на един свой талант – писането, да разгърне своето въображение и да се потопи в света на литературата, децата остават неговият фокус. Така преди няколко години се ражда първата му детска книга Кало Змея. Хальов бързо се превръща в един от любимците на хлапетата и младежите с неговата вълнуваща поредица замомчето – син на змей, като включително през 2021 печели наградата за Автор на годината за 2021 на Столична библиотека.
Освен трилогията за Кало в последните години Хальов издава и две други книги – В мен, роман, който не романтизира тийнейджърските години, а разказва по откровен начин трудностите на съзряването, срещите с любовта, болката и липсата. В най-новата му книга Общежитие за чудовища се срещаме с 19-годишно момиче, което открива необичаен свят в Студентски град. С книгата Хальов се завръща в света на магичното, като предлага на тийнейджърите една книга с много екшън, обрати и динамични диалози, в която фентъзи елементите са на преден план. А ето какви са спомените от неговите ученически години:
Спомняте ли си първия учебен ден, кой е най-яркият ви спомен, можете ли да ни разкажете – чувства, емоции, спомени?
Нямам никакъв спомен от първия си учебен ден. Не знам кой е бил с мен, не си спомням първата си среща с класната, която впрочем после много харесах. Спомням си ясно, че не исках да почвам училище. Исках да си остана в света на игрите и макар възрастните да ми казваха, че училището е много хубаво нещо, аз така и не им повярвах.
Какви са мислите на един първокласник?
Мислите на един първокласник обикновено са свързани с игри и със създаването на нови приятелства. Ученето в главата на едно 6–7-годишно дете е много абстрактна дейност.
Кой беше любимият ви предмет в училище и защо? А най-неприятният и защо?
Обичах изобразително изкуство и литература. Но рисуването излизаше по-напред в класацията. Харесваше ми да рисувам историите, които сам си съчинявах.
Кой е учителят, който е бил най-значим за вас, и защо? Има ли и други учители, които помните и до днес?
О, тук списъкът е много дълъг: Ваня Йотова, Гриша Кубратов, Попов, Монев, Будинов… и още, и още… Имах страхотни преподаватели, с които връзката ни беше почти джедайска. Аз съм учил изкуство през по-голямата част от живота си, а там не може да попаднеш на скучен преподавател.
Как изглеждаше Милен Хальов на 7-годишна възраст?
Хах, кльощав и с голяма глава, пълна с фантазии.
Коя е вашата любима детска книга сега и коя беше тогава? Коя трябва да е задължителна за всяко дете?
Тогава… „Без дом” на Ектор Мало. Сега – пак същата, но се бори за първенството с „Приказка без край”.
Кой беше любимият ви литературен герой и с кой герой се оприличавахте най-много като дете?
Нямах любим литературен герой, докато не прочетох „Граф Монте Кристо”, което стана в тийнейджърска възраст. Дотогава нито Пипи, нито Ян Бибиян, нито Карлсон ми бяха много на сърце. Всъщност доста харесвах кучето Капи от „Без дом”. Пак в същата книга имаше едно болнаво момче, полубрат на Реми. С него се оприличавах, макар че исках да бъда като супергероите от анимациите.
За какво си мечтаехте като дете? Какъв искахте да станете, като пораснете?
Мечтаех си да водя приключенски живот като на филм. И исках да стана художник.
Кой урок в училище отдавна е излязъл от класната стая, но е останал в живота ви?
Преподавателят ми по графика казваше, че светът е хубав, защото е пъстър. Струва ми се, че в момента толерантността към различното е нулева. Всеки е на нож с противоположното мнение на другия и това за мен е безумие. Никога не е време за време разделно, каквото и да ни обясняват.
Запазихте ли това дете в себе си и как го поддържате в добро настроение?
Всичко, което успях да постигна в този живот, за добро или за лошо, е да запазя детето в себе си. Поддържам го в добро настроение като го храня с интересни истории – от страниците, от екрана, от моето въображение и не на последно място – от живота.
