Вилислав Кънев: „Плуването е единственият спорт, при който няма травми“

Съвети към децата и родителите от Вилислав Кънев – учител по физическо възпитание и треньор по плуване

Текст Вера Георгиева

За всеки родител от един момент предстои важното решение дали и на какъв спорт да запише детето си. Колебанията започват от това дали изобщо трябва, през какъв да е спортът, до мястото, треньора и интензитета на заниманията. Срещнахме се с Вилислав Кънев – отдаден на плуването и обучението на деца млад треньор, чиито съвети биха могли да бъдат полезни за всеки родител.

Какво дава плуването на детето?

Плуването развива усещането на детето за координация, разгръща капацитета на белите дробове, развива и цялата мускулатура. Помага при гръбначни изкривявания, полезно е и при респираторни заболявания и проблеми с белите дробове. Плуването е единственият спорт, при който няма травми.

Какви са първите неща, на които учите децата, които идват при вас?

Първото, в което се възпитават децата, е ред и дисциплина. След това се преминава към базови упражнения за движение на ръцете и краката, като всичко се прави извън водата. Чак по-късно се прилага и във водата, защото там вече е по-различна среда, с която те не са свикнали. Разбира се, дишането е много важно, децата следва да развият рефлекс към правилното дишане, да запазват въздух под вода. Това са основните рефлекси на човешкото тяло, а след това се минава и към по комплексни упражнения.

Какви са отговорностите на родителя, когато детето им започне тренировки по конкретен спорт?

Важно е да наблюдават и да си правят изводи какво харесва на самото дете. Има случаи, в които родителите имат амбиции децата им да станат големи състезатели, докато те искат да спортуват съвсем различна дисциплина или същата, но не със състезателен дух. Хубаво е родителите да видят какви спортове привличат децата им, да ги запишат на спорт, да наблюдават детето и ако преценят, че не му е комфортно там, да опитат с друг спорт, който го интересува. Хареса ли му, да го поощряват да ходи на тренировки и да се развива в избрания спорт, но до степен, до която на детето му харесва. Подкрепата обаче не трябва да се изразява в ходене на тренировка насила и принуждаване.

Другото важно е родителите да работят заедно с треньора. Да демонстрират на детето, че треньорът е техен учител и е както приятел, така и авторитет и съветник. Така се създава уважение към треньора и към спорта. Тренировката не е занималня, а спортът не е игра. Изключително грешно е разбирането на някои родители, че оставяйки децата си в спортната зала, басейн или стадион, те ги оставят да си поиграят час-два, колкото да не им пречат през това време.

Какви предизвикателства срещат децата, когато спортуват?

Социалният контакт е основното предизвикателство пред децата днес, когато се запишат в спортна група. Има отчуждаване и изолиране у младежите – най-вече заради времето, което прекарват онлайн и пред телевизора. Те не свикват да общуват помежду си, не играят с други деца, а се изолират физически и психически от връстниците си. Така на тренировки в началото най-често идват затворени и срамежливи деца, които дори рядко се осмеляват да поздравят с „добро утро“. От практиката ми виждам, че когато едно дете се задържи и започне да идва редовно на тренировки, се разчупва и започва да общува далеч по-свободно и с учителите, и с другите деца в групата. Дори чака с нетърпение часовете по плуване, за да се срещне с приятелите си от тренировките.

При по-големите деца, които тепърва започват да спортуват, трудността идва оттам, че те вече имат изградени навици и ежедневни занимания – училище, курсове, игри, домашни задължения, и тепърва трябва да намерят в своя ритъм място за още едно занимание. Те обаче се наместват много лесно и бързо, особено когато спортът ги запали.

На каква възраст е добре детето да започне да се занимава с плуване?

Колкото по-рано започне да посещава басейни, толкова по-добре е за него. Но до 4-годишна възраст няма как да говорим за тренировъчна дейност. Между 1 и 4 години детето просто привиква с водна среда. То е било във водна среда в утробата, а след раждането започва да забравя и губи инстинктите си и е хубаво да посещава басейн, за да ги съхрани и развива. След 4-годишната възраст започваме с игри и постепенно да включваме малко тренировъчна дейност и след като навърши 6 години, вече идват истинските тренировки.

Колко време отнема на едно дете, което не умее да плува, да може да си доставя удоволствие с плуването самостоятелно, без придружител?

За всяко дете е различно. Но средно от 6 месеца до година – година и половина всички деца се научават да плуват достатъчно добре, че да не е нужно да влизат във водата с придружител.

Трудно ли се възпитава желание у младежите да спортуват?

Да, особено у по-порасналите деца, малко преди пубертета. Там доста по-трудно се изгражда желанието за системни тренировки. Но зависи и от детето – някои деца сами го търсят, други губят интерес. Най-силно се поражда желание за спорт, когато децата започнат да участват в състезания, тогава се буди и амбицията, жаждата за успех. Важно е и решението на семейството – ако детето има потенциал и желание за спортни успехи, а родителите желаят да наблегнат на конкретни предмети в училище и не виждат смисъл от спортна кариера, често пъти самите родители прекратяват тренировките на децата си. В такива ситуации е полезно да се проведе задълбочен разговор с детето, за да може родителите да му помогнат да вземе вярното за него решение – ако то има даденост и желание за професионален спорт, да го ориентират в тази посока, вместо насила да го насочват към друга сфера.

Важно ли е противопоставянето телефони и интернет срещу спорт, или и двете неща могат да бъдат част от пълноценния живот на едно дете?

За по-малките деца телефоните е редно да бъдат по-ограничени, но е важно да се намери баланс. Все пак живеем в модерни времена и не е нормално децата да нямат достъп до технологии. Но и не е никак добре за младежите през повечето време от деня телефонът да е пред лицето им, а движението и спортуването да са пренебрегнати напълно. Най-добре би било в деня, в който спортуват, ползването на телефон извън ежедневните потребности и учебни цели да е сведено до минимум. И за сметка на това в дните, в които детето не е на тренировки, да се отдава на книги, телевизия и интернет, за да не изгуби връзката с връстниците си.

Какво може да откъсне едно дете от спорта и то да загуби мотивация да спортува?

Най-често това се случва в пубертета. Периодът, в който младежите сменят училище, приятели, среда, компания, появяват се други желания, други влияния. Много силно е влиянието на приятелите – те могат да имат огромно въздействие върху децата. Ако в компанията останалите не са спортували, с лека ръка отхвърлят този тип занимания като досадни или ненужни. Купоните, кафенетата, събиранията с приятели за тях са по-забавни и децата лесно се подвеждат в такава посока, като губят мотивацията да спортуват.

А как може да се запали отново това желание в дете, което вече е било демотивирано?

Родителите биха могли да бъдат ключов фактор в такава ситуация. Другият важен човек е треньорът с влиянието си върху своите повереници. Ние можем да обърнем специално и персонално внимание на такова дете, да му показваме детайли от спорта, да го мотивираме със състезания или интересни занимания по време на тренировки. Поощрения като медали, грамоти могат да бъдат силни мотиватори за едно дете да продължи спортните си занимания. Друг положителен фактор е, че в пубертета телата на децата се развиват и когато виждат, че извайват добра мускулатура, имат енергия и сила, това също е силна мотивация за тренировки.

Какво бихте посъветвал родителите, които се колебаят дали да запишат детето на спорт – хора, които се притесняват децата им да не се наранят или не вярват в техните умения и се тревожат за самочувствието им?

Съветът ми е да не се колебаят дали да запишат децата си на спорт. Това колебание е само в тяхната психика и е в ущърб на децата, които желаят да спортуват, а спортът ще е само от полза за тях. Тялото на един подрастващ човек има нужда и иска да спортува. Ако посетят няколко тренировки с децата си, сами ще се убедят, че не е страшно, както и че ние сме там не само да ги учим, но и да ги пазим. Това е и нашата работа, наша отговорност.

Как могат родителите да насърчат децата си, които не проявяват интерес към спортни занимания, да започнат да практикуват спорт?

Трябва да се подходи деликатно. Леко да се намали времето пред телевизора и пред компютъра, да се поощрява ходенето на спорт с идеята, че тогава децата не се занимават с неща, които са им досадни като къщни задължения, дори учене – тези час – час и половина са си тяхно време, времето, в което спортуват. Излизането с приятели – ритане на топка, каране на колело, излети – тези занимания също карат децата да се обърнат към спортни занимания. Така става най-плавно и децата не го усещат като задължение насила.

Вилислав Кънев е посветен на работата си професионалист. Завършил е НСА с два профила – учител по физкултура и треньор по плуване. Провежда тренировки в басейните на паркхотел Витоша, на Техническия университет и басейн в Младост 1. Можете да се свържете с него на тел. 0898808856.