Момчетата от една бригада в Кремиковци са постигнали известно материално благополучие и Спас решава да отиде на море, където да си поживее като „шведските крале”. Но пъстрият и шумен свят го посреща без интерес. Колкото и да се опитва да се държи “на ниво”, Спас изпада в смешни, а често пъти и в жалки ситуации. Постепенно започва да разбира, че това, което му се е струвало примамливо, е само лъскава фасада, а истинският живот и радост са сред момчетата в бригадата, където всички го очакват.
За пръв път националната кинематография ни изправя пред назрял за психологическо изследване проблем – как се преоценяват, насочват, осмислят моралните стойности, когато е преодоляна материалната нужда."
Иван Стоянович

Наградата за операторска работа на Атанас Тасев, Варна 1972