"Склонността на Джоузеф фон Щернберг към мелодрами прави от Синият ангел по-скоро разказ за пагубното влияние на любовта към една паднала жена, отколкото социална картина на обществото. Режисьорът внася еротично-мелодраматични мотиви може би защото открива неизвестната кабаретна актриса Мария-Магдалена фон Лош, която по-късно се прочува като Марлене Дитрих. В Синият ангел изгрява звездата й – нейният артистичен талант, глуховатият й пресипнал глас, който придава на песните особено очарование, личното й обаяние печелят сърцата на зрителите в зората на звуковото кино."
В СВЕТА НА КИНОТО, том 2, София, 1982
