Семейството на 15-годишния Виктор е евакуирано заради бомбардировките в малкото село Чекало. Тук постепенно впечатлителното момче започва да опознава хората: големия род на дядо Тоше, известен софийски журналист, циганите, селския идиот Боко и Невена – неизлечимо болната красива жена, която е дошла да умре в усамотение. Всичко това Виктор си спомня след 30 години, когато може да разсъждава за понятия като смърт-възмездие и смърт-безсмъртие, а събитията, които са се случили, са оказали въздействие върху живота на поколения напред.