FATHERLAND/ОТЕЧЕСТВО на Павел Павликовски | Cinelibri 2026

*Текст – Мартин Ръждашки, Кан 2026

През 2013 полският режисьор Павел Павликовски получава Оскар за най-добър чуждестранен филм за Ида. През 2018 получава награда за най-добра режисура на фестивала в Кан за Студена война. Осем години по-късно, на тазгодишното издание на фестивала в Кан Павликовски се завръща с най-краткия филм в конкурсната програма Отечество – 82 минути, което е скандално смело времетрание сред селекция от тричасови филми.

Отечество е отново черно-бял, но немскоезичен. В главните роли от семейство Ман са Ханс Цишлер (Томас Ман), Сандра Хюлер (най-голямата дъщеря на Томас Ман – Ерика Ман) и Аугуст Дийл (най-големият син на Томас Ман – Клаус Ман). Отечество имаше всички заявки да бъде забелязан и отличен със Златна палма – а реакциите на публиката и критиката след премиерната му прожекция бяха повече от въодушевени. Аз лично бях убеден, че той ще бъде големият победител. И сякаш признанието му се размина на косъм – Павликовски отново получи, за втори път, наградата за най-добър режисьор.

Повод за написването на сценария е анекдотичен епизод от живота на Томас Ман, около най-известната му публична реч. През 1949 Ман за първи път се завръща в Германия, която напуска през 1933, малко след като Хитлер е избран за канцлер. Причината за това завръщане е присъдената му награда Гьоте и церемониалното й връчване във Франкфурт на Майн. Пристигайки във ФРГ Ман научава, че и Източна Германия му връчва същата Гьоте награда и се съгласява да прекоси границата и да посети церемонията във Ваймар. Придружен от голямата си дъщеря Ерика, която работи като негов асистент и преводач, Ман не просто се завръща в родината си, сред отломките на Втората световна война и пълната капитулация на националсоциалистическия режим, но и се сблъсква с новата реалност на двете Германии – Западната, където голяма част от нацистките функционери продължават кариерата си в правителството на Конрад Аденауер и Източната, където Социалистическата партия и Държавна сигурност (Щази) подготвят комунистическата диктатура. На фона на политическата турбулентност в родна Германия, големият син на Ман Клаус, също известен писател, се самоубива в Кан, след като отказва да посети церемонията във Франкфурт. Докато Ерика, особено близа с Клаус, потъва в трагедията на брат си, Ман е превидно зает единствено със славата и авторитета си на най-известния немски писател – директният наследник на словото на Гьоте. Заглавието на филма е вдъхновено като цитат от речта на Ман във Франкфурт, където писателят тенденциозно използва натежалия с негативни конотации идеологически термин Vaterland, който нацистите използват пропагандно, за да надскочи историческото омерзение на езика в опит да обедини двете Германии с трансцендентния дискурс на Гьоте. Така разписан, сюжетът на Отечество стои сложен и тромав. Филмът обаче е точно обратното – лек, елегантен, фин, всички трагедии са само щрихи, всички тежки разговори и речи са епизодични проблясъци, целият контекст на следвоенна Германия е пресъздаден напълно визуално със смайваща изящност.

За мен най-вълнуващи бяха именно режисурата на Павликовски и операторското майсторство на Ласло Зал (оператор като на Ида и Студена война, така и на безупречния шедьовър Зоната на интереса на Джонатан Глейзър). Павликовски и Зал са постигнали усещане за кино репортаж – сцените, диалозите, близките кадри и крупните планове изглеждат на ръба на cinéma vérité, сякаш извадени от перфектно реставриран архивен материал на знаменитото пътуване на Ман през разделена Германия. За целта режисьорът и операторът за направили обстойно проучване на локациите (предимно в Полша), правейки снимки, по които да се ориентират за композицията на кадрите. Така филмът има едновременно фотографска красота и усет за документална незабавност и достоверност. Може би най-естетизираният черно-бял филм, който съм гледал от дълго време. Естетизиран, стилизиран, да, но повтарям без да е загубено нито за миг чувството за реалност – което е само по себе си невероятно постижение.

Актьорската игра е брилянтна. Ханс Цишлер, който е също известен писател, е специалист по Томас Ман, дори и само поради факта, че е записал на аудио-книга многотомните дневници на немския нобелист. Аугуст Дийл, чиято роля е единствено в откриващата сцена на филма беше най-внушителното камео на целия фестивал. А Сандра Хюлер, с нейната пословична въздържаност и минимализъм, създава герой, достоен контрапункт на монументалната фигура на Ман. Нито Павликовски, нито актьорите му не са се стремяли към реалистично пресъздаване на историческите фигури. Томас Ман примерно е имал почти писклив глас, докато Цишлер е баритон. Моите впечатления са, че Ерика Ман е била истински бунтар, екстровертна, екстравагантна, верен партньор на Клаус, известен със своите ексцесии – тоест жена, която няма нищо общо с обраната, дисциплинирана Ерика на Сандра Хюлер. Но това няма никакво значение – именно отклоненията от оригинала и отказа от автентичност правят Отечество толкова жив и верен на реалността.

За мен Отечество е най-прецизният, майсторски заснет и изигран с апломб филм на тазгодишния фестивал в Кан. Нямам търпение да го гледам отново, за да мога да потъна в интелигентните детайли, които владеят всеки отделен кадър на Павликовски и Зал.

Филмът ще бъде част от програмата на дванадесетото издание на кино-литературния фестивал Синелибри и ще бъде излъчен на 3 ноември от 19:00 ч. в Зала 1 на НДК. Билетите вече са в продажба. Самият Павликовски ще бъде специален гост на събитието.