От автори, които вкарват сценарии в романите си, до режисьори, които разделят филмите си на глави – флиртът между киното и литературата е дълъг и щастлив. Фестивалът CineLibri го хваща в кадър за пети път от 5 до 20 октомври, когато екранизации по книги се засичат със срещи с писатели, а кои са главните герои в програмата, разкриваме веднага.
Офицер и шпионин & откриване на CineLibri
"J’Accuse…!", пише Емил Зола през 1898 в отворено писмо до френския президент и това е само началото на буря от обвинения към правителството, която едва не довежда до гражданска война. Поводът е несправедливо набеденият в измяна офицер от еврейски произход Алфред Драйфус, който става нарицателно за лоша съдебна система, подхваната експертно от писателя Робърт Харис. Именно той е съсценарист с Роман Полански в новия филм на режисьора, минал не без съпротива през конкурсната програма на фестивала във Венеция. За официалното откриване на CineLibri останете и за акустичния концерт на Мила Роберт и първа среща с гостите веднага след прожекцията на 5 октомври в Зала 1 от 19:00.
Заличено момче & Гарард Конли
Когато излезе на TEDxSofia през 2014, Гарард Конли веднага обяви, че е напълно окей да се смееш на историята му, защото е абсурдна. По това време, докато е живял тук и преподавал английски, той е слагал своя истински разказ и в книга – наскоро излязлата и тук
Заличено момче е за това как, когато казва на религиозната си майка и баща баптистки свещеник, че е гей, те го записват в "терапевтичен" христиански център, в който да го направят хетеросексуален. Филмът по книгата е с мила Никол Кидман и страховит Ръсел Кроу, а за да го представи на феста идва и авторът – на 6 октомври в Люмиер от 20:00.
Португалката & Рита Азеведо Гомес
В разказа на Роберт Музил, писан преди близо век, лорд фон Кеттен и съпругата му отиват на меден месец в Европа, когато той е призован на война. Вместо да се върне в Португалия, жена му решава да го чака в италиански замък, ако трябва и години. Там тя отглежда детето им, разхожда се из красиво изпипаните декори със сюрреалистични детайли и пази дори от зрителите тайната на евентуалните си афери. Режисьор и сценарист е Рита Азеведо Гомес, която пристига за среща с нас на 11 октомври в 18:00 в Люмиер.
Мъжът, който си играеше с огъня & Давид Лагеркранс
Звучи като измислица, но Стиг Ларшон, автор на свръхизвестната поредица Милениум, пише книгите си почти като хоби и в тях влага само огънят, който му е останал излишен от другата му работа. Именно тя е във фокуса на този документален филм за него: разследващата му журналистика за неонацисти и десни екстремисти, която прави въпреки редовните смъртни заплахи и куршуми, пратени по пощата. След като Ларшон умира внезапно на 50 от сърдечен удар, малко преди издаването на Милениум, поредицата е подхваната от Давид Лагеркранс, който идва да журира CineLibri. Ако искате да го питате нещо, което не ви дава мира, срещата е на 12 октомври в Перото от 19:00.
Чернобилска молитва
Когато Светлана Алексиевич спечели Нобел за литература през 2015, едва ли много хора са знаели коя е, преди да питат Гугъл. Днес писателката от Беларус е известна със стратегията си да публикува разговори по тежки теми, без особен свой коментар – това е нейният начин да остави оцелелите да водят историята. Така е и с Чернобилска молитва: свидетелства на хора, видели катастрофата, експериментаторски заснета във филм от Люксембург с няколко награди.
Вита и Вирджиния
"Колко е права, когато казва, че любовта превръща всекиго в досадник", пише Вита Саквил-Уест за Вирджиния Улф през 1923. Любовта между двете писателки обаче, която се случва със знанието на съпрузите им, е всичко друго, освен досада дори 100 години по-късно. Не става дума за случайна клюка, а за връзка, започнала бавно, развита бурно, вдъхновила една от най-странните и добри книги на Улф – Орландо, и преминала в топло приятелство. Неотдавна на български излезе биографията Вирджиния Улф, писана от сина на Вита, а сега идва и филм за връзката с много лица между двете.
Продавачът на вестници и цигари
Към актьорите, решили да пишат, критиката често е мека – всички приемат, че скоро ще им омръзне и това ново хоби. Нищо подобно с австриеца Роберт Зееталер, стигал дори до финала на наградата Букър. Продавачът на вестници и цигари ни среща с момче, което в предвоенна Австрия се влюбва и отвсякъде търси съвет за ситуацията, преди да се съсредоточи в източника на мъдрост с кръгли очила, който често го посещава. Така той започва да разменя пури срещу разговор със Зигмунд Фройд, а това порасване и първа любов във Виена са така добре пренесени на екран, че почти усещаш вкуса на щрудел.
Гласът на бога
Станислав Лем се обръща към жанра на фантастиката, защото по време на сталинизма той е по-малко цензуриран (есетата и философските му размисли не минават бариерата). В книгите си обаче продължава да вгражда и размислите, които го вълнуват. Така е и с романа Гласът на бога за първи контакт с извънземни и опита да се разбере съобщението им, наситен със стегната философия и обичайната за Лем сатира. В ръцете на унгарския режисьор Дьорд Палфи, правил Таксидермия, всичко това е издърпано в днешния свят с индустриален саундтрак и космически мащаб без извънземен бюджет.
Невидимият живот на Еуридисе Гузмао
Бразилското предложение за Оскар 2020 с награда Особен поглед от Кан отваря врата към Рио де Жанейро през 1950 и живота на две сестри. Доброто момиче Еуридисе, което мечтае да свири на пиано, но се жени за грубиянин; и бунтарката Гида, която преследва желанието си за свобода в брак с гръцки моряк, но бързо е изхвърлена на родния си бряг бременна и с разпадната връзка. Семейна лъжа ще направи така, че двете да не се съберат дълги години, а емоционалната история на писателката Марта Баталя е предадена точно към екрана с интересна камера, класическа музика и дълбоки чувства.
Истинската история на бандата на Кели
Тази история спечели втори Букър на автора си Питър Кери през 2001 и тъкмо влезе в списък на Гардиън за най-добрите книги на века. Разказва за австралийския Робин Худ, живял според легендите през 19 век, но, вместо да се съсредоточава върху детайлите на обирите му, се опитва да влезе в главата на този антигерой – наративът се води от самия него под формата на писмо към дъщеря му. Филмът с Ръсел Кроу току-що излезе, хвален от критиката като съвършена екранизация със силно действие, бързи пищови и жарещ хумор.