Киномания 2021

Стоминутният режисьорски проект на Ивайло Христов Страх дава повече от силно начало на феста на 8 април от 19:00 в зала 1 на НДК. Филмът, който вече успя да грабне четири Златни рози и Голямата награда на фестивала в Талин, разказва за срещата между българска учителка и африкански бежанец, които се опълчват срещу предразсъдъците и ксенофо-бията на цяло едно общество, разпадащо се под напора на своите овехтели разбирания за патриотизъм.

В трудните за цялата индустрия времена родното кино все пак успя да излезе с нова продукция. В рамките на Киномания ще видим две заглавия от 2020 – драмите Късата клечка на Димитър Петков (дълбаещ с водевилно-криминална фабула в близкото ни минало, времето на старшините и страха от режима) и Сцени от живота на една актриса на Иван Владимиров (чиято фрагментарна структура, "сглобяваща" образа на главната героиня от различни гледни точки, заслужи специалните награди на журито на няколко български кинофорума).

Ориентираме се за стойността на даден филм по отзвука, който оставя в международните фестивали и броя номинации за златни статуетки, които успява да събере в годината след излизането си. И този път Киномания услужливо селектира най-доброто от световните пълнометражни фаворити, които до един влизат в графата "задължителни". Бавният, почти документален като стилистика на заснемане и монтаж Земя на номади, който следва героинята си (Франсис Макдорманд) из безкрайния американски Запад, се превърна в абсолютен любимец на критиката със своя аскетичен сюжет и герои, съществуващи в периферията на обществото. Другият голям филм „по пътя“ – Пътуване към спомените на Хари Маккуин, също използва интроспекция за постигане на внушения – като загубата на идентичност, обречеността и постоянството на любовта пред лицето на трагедията. Оглеждаме се и за последното от Уди Алън – романтично-носталгичния Фестивалът на Рифкин, отдаващ почит на Седмото изкуство по начин, присъщ единствено на майстора на атмосферата, самоанализата и меката (само)ирония. Няма как да не отбележим и присъствието на Педро Алмодовар сред важните заглавия. Неговата интерпретация на Човешкият глас (по пиесата на Жан Кокто) е едновременно изследване на дълбините на една страдаща душа и възхвала на актьорския диапазон на Тилда Суинтън, която е в пълен контрол на действието, размачквайки го като пластилин от първата до последната минута на този половинчасов моноспектакъл за голям екран.

По традиция френската кинематография е със специален статут на Киномания. В настоящото издание си отбелязваме историческата драма Дьо Гол, посветена на невероятната съдба на генерала, променил не само националната история на родината си, но и хода на Втората световна война. Сменяме епохата и жанра с Неочакван триумф (забавна история за непрофесионална актьорска трупа от затворници по пътя към голямата сцена) и Парфюмите (комедия за сблъсъка между света на буржоазията и този на обикновените хора на фона на божествени аромати и ярко изразени темпераменти), преди да се гмурнем в богатата филмография на Мишел Пиколи и панорамата от най-популярните му сътрудничества с режисьори от ранга на Нани Морети, Марко Ферери и Марко Белокио.

Преди 40 години две събития маркират културния живот на София – откриването на Националния дворец на културата и премиерата на мащабното историческо платно Хан Аспарух в чисто новата зала 1. Днес съвместната годишнина се отбелязва с ексклузивна прожекция на Ханът и империята, създаден по дигитално реставрирано изображение на оригиналната трилогия на Людмил Стайков. Ако сте сред зрителите на специалната прожекция на 12 април от 19:30 (в същата зала 1), ще забележите, че гласовете на обичаните актьори Стойко Пеев, Антоний Генов, Васил Михайлов, Ваня Цветкова, Аня Пенчева, Йосиф Сърчаджиев, Богомил Симеонов, Джоко Росич и Петър Слабаков са запазени в автентичния им вид, но звукът и музиката на обновената продукция са съвършено нови.