Преоткриваме портрета като културен феномен, специфичен ракурс за възприемане на смисловия филмов център. В сърцевините на творбите съзираме не само обективно пресъздаване на образи, но и запечатани в кадър емоции, състояния и движение. Програмата е изключително разнообразна, както предполага и абстракцията на жанра, и представя необичайно късометражно кино от стотици творци от цял свят.
Фестивалът има хибриден характер, като освен прожекциите в София, Пловдив, Велико Търново и Варна можем да достъпим филми от официалната селекция и чрез онлайн платформата Festhome TV. На живо гледаме 37 късометражни портретни творби от 20 държави, разделени в категориите Филмов портрет, Колективен портрет, Филмов автопортрет, Алтернативен портрет, Портрет в движение и Портрет в магически фенер.
Докато първите три категории говорят сами за себе си, останалите изискват малко разяснение. Към Алтернативен портрет спадат филмови портрети на всяко живо същество, чийто език човекът трудно разбира, но и не само – алтернативен е и неодушевеният портрет (портрет на обект или място) и дори портретът на абстрактна или философска идея. В състезателната програма Портрет в движение се намира пресечната точка на киното и танца, а движението и жеста са ключови елементи за художествения израз. Портрет в магически фенер пък е слекция, посветена на анимационното изкуство.
Филмите са групирани в няколко тематични прожекции, които поставят фокус върху различни актуални въпроси. Обръщаме специално внимание на Учител на търпение от Кармен Винсент, който представя историята на диагностицираната със синдром на Даун Емили Фелтър и мисията на баща ѝ да повиши осведомеността за хората с увреждания. Темата продължава и във Въображения от Аня Хидинга, колективен портрет на шестима млади глухи артисти, представящи поеми на жестомимичен език. Изключително интересен е и испанският филм на Мигел Ереро Гереро. Глава в ръцете., който се концентрира върху един конкретен подпис под стенописите на манастира Санта Клара. Стенописът на Тереза Диес е един от малкото от периода на испанската готика, които са подписани от жена. Лентата повдига въпроса за мястото на жените артисти в историята на изкуството и прокарва паралел с настоящето. Борбата за личностно осъществяване стои и в центъра на Дъхът на Банян. Филмът на Чарлз Гасто и Амин Саад се фокусира върху избягалия от диктатурата на червените кхмери в Камбоджа блус музикант Bonny B и начинът му на справяне с незаличимото минало чрез магията на музиката. Мечти за любов пък ни запознава с японския танц Буто. Танцьорът Йошито Оно манипулира марионетката на баща си Казуо Оно, един от основателите на Буто, докато в един момент не осъзнава, че контролът е взаимен. Във вихъра на движението той преосмисля травмата, омразата, възхищението, уважението и любовта.
Международното жури на фестивала е съставено от световно признати режисьори, сценаристи, актьори, видеоартисти и теоритици. Спецификата на портретния жанр изисква многоизмерно преживяване на творбите – от технологичните детайли и изразни средства до смислови и екзистенциални търсения. Именно затова не сме изненадани, че сред членовете виждаме доц. д-р Лиза Боева, лектор по история на изкуствата, филмов сценарист и режисьор, редом с актрисата Ирмена Чичкова, американската документална режисьорка и видео артистка Анна Уелтнър, беларуския сценарист и режисьор Алес Лапо и пореподавателя по кино в Университета в Рединг д-р Адам О’Брайън. Измеренията на академизма се пресичат със снимачната площадка, а документалистиката – с художественото.
В програмата присъстват и няколко специални събития. На 11 ноември в Дом на киното гледаме документалния филм на Андрей Куцила When Flowers Are Not Silent. Прожекцията е последвана от дискусия с Алес Лапо, по време на която разискваме въпроса за портрета в документалното кино и войната като незарастваща рана за човешката цивилизация. На 12 ноември от 15:00 в SOHO Sofia следва събитие с друг член на журито – Анна Уелтнър. В лекцията си История на изкуството, документалното кино и аз тя разказва за ползите от интердисциплинарния подход в творчеството, поставяйки темата в контекста на собственото си филмово автопортретиране. След нея на същото място се срещаме и с актрисата Ирмена Чичкова, за да ни отговори на въпроси за сценичното присъствие, за изразяването на емоции чрез жестове, за въздействието върху зрителя и за страха от играта пред камера. На 13 ноември в 16:00 лекцията на Лиза Боева представя на публиката основните културни пластове в портрета като явление. Боева използва като основна опорна точка портрета в романа на Оскар Уайлд Портретът на Дориан Грей.
Част от съпътстващата програма е и аудио-визуалната изложба Пътища на портрета: Артинкубатор в Дом на киното, която разглеждаме от 10 до 15 ноември. Експозицията съчетава кино, фотография, литература, изобразително изкуство и видеоарт. От 20 до 25 ноември Артинкубатор се пренася в The Bookstore във Варна, а след откриването се включваме в куиз, посветен на киното, портрета и филмовия портрет.
В Пловдив, Варна и Велико Търново също имаме шанс да се докоснем до портретния филм с поредица от прожекции, дискусии и работилници. Пълната програма за всички градове откриваме тук.
