ЮЛИ
  
Желанието на малкия Карлос Акоста да играе футбол в бедните покрайнини на Хавана е изритано от дисциплината, която баща му налага с цел възпитание – балет. В тази истинска история момчето влиза с крясъци в кубинското балетно училище, но след години става първият чернокож танцьор, играл Ромео в Кралския балет в Лондон. Във филма като Карлос танцува той самият.
ЧЕРВЕНИТЕ ПАНТОФКИ
  
Любимите червени обувки на малко момиче го карат да танцува почти до смърт в приказката на Андерсен, а в реалния живот на балерините е почти същото. Под блясъка на 40-те години тук следваме стъпките на млада танцьорка, хваната в капана "любов или кариера", но вместо клише, филмът всъщност е култ с бурни ръкопляскания от критиците и Оскари за приказната сценография и музиката на Брайън Ийсдейл.
АЙСЕДОРА ДЪНКАН
 
В края на 19 и началото на 20 век една американска танцьорка с ирландски корени е отегчена от балетната рутина и започва да вкарва в движенията си свобода, невиждана дотогава. Така Айседора Дънкан на практика създава съвременния танц, а трагичният ѝ живот, минал през залите на Америка, Европа и Русия, е пресъздаден през 1968 от Карел Рейс зад камерата и Ванеса Редгрейв пред огледалата.

И СЛЕД ТОВА ТАНЦУВАХМЕ
 
През 2013 хиляди маршируващи против хомофобията в Грузия са пребити от хора, водени от православни свещеници. Тази случка дърпа струна в сърцето на шведския режисьор Леван Акин, който излиза със сценарий за Мераб – момче, което мечтае да стане велик танцьор. Всичко върви по план, докато в залата не влиза Иракли. Двамата минават през омразата и желанието един към друг в деликатна история за любов в среда на предразсъдъци, която си заслужи аплодисментите в Кан тази година.
Г-Н ГАГА
 
Охад Нахарин започва да танцува на 22 и бързо се озовава под крилото на Марта Греъм, която го изтегля от Тел Авив към Ню Йорк. С времето хореографиите му изкристализират в новия движенчески език Гага – метод, който премахва огледалата от репетиционните и бута границата между професионалисти и любители в танца. Документалният филм за него отнема 8 години на режисьора Томер Хейман, който сглобява кадри от репетиции и спектак-ли и откъси от личния живот на Нахарин.
ЛОС ТАРАНТОС
 
Ритъмът на фламенкото се носи под босите стъпала на Сара Лесана и Антонио Гадес, които се оплитат в невъзможна любовна история с две враждуващи семейства на пътя им. В тази каталунска версия на Ромео и Жулиета улавяме и пулсацията на известната испанска танцьорка Кармен Амая, за която филмът от 1963 е последен.