И това е за тази Коледа

Идва ден, в който се нарежда всичко. Изведнъж вече дори най-значимите неща в тоя живот вече не си ги спомняш.

Този ден носи края. Края на старото аз, с което дълго си живял. Носи и начало. Началото на новото Аз. Началото, в което със сигурност си сам. Сам със себе си и сам в мислите си. Сам до смъртта. Сам и в нея.

Сам е осемдесетгодишният Рангел. В малък планински град по средата на пустата зима. Филмът се фокусира над момент от неговия живот, в който той, както много други възрастни хора в малките градчета из Балканите, е решил да приготви дрехите и вещите за своето погребение. Това се случва точно по Коледа, когато става ясно, че децата няма да си дойдат.

В навечерието на празника Рангел не може да заспи. Сякаш къщата не му дава покой. Въздухът е зареден със спомени от старите снимки и с очакване от погребалните вещи. Търсейки покой, той решава да отиде на гробището, за да се изповяда пред единствения си близък човек – неговата починала съпруга.

А тази последна изповед е проста, искрена. Единственото, което Рангел иска сега, е да бъде себе си… Без бремето на ролята на баща, дядо, съпруг или мъж… Без обществени и социални роли. Той има едно единствено желание – да избяга от всички, да лежи гол на морския бряг и слънцето да го топли…