Зак ще гледа над скалите, докато размишлява за загубената любов – със съпругата му Стела (Доля Гавански) се местят от Варна в Лондон в името на по-добро бъдеще, а тя разбива всичко, като го изоставя няколко години по-късно. Тъкмо да ни стане симпатичен заради разпарчетосаното си сърце, което го води на самотно пътуване из Европа в търсене на нов смисъл, когато Зак започва да мисли за реалната хроника на събитията – и се оказва, че май не е бял и добър, а контролиращ и емоционално незрял. По пътя той е меланхолик, но и приключенец, жаден за среща с всякакви персонажи. Режисьорът на Тилт, Виктор Чучков-син, поръсва стъпките му ту с тъжното пиано на Чучков-баща, ту със задъхани сцени с трептящата камера на Ненад Бороевич. Както казва името, 18% сиво е за напрежението между черното и бялото, докато един мъж учи за себе си, любовта, хашиша и фотографията. Ако сте фенове на книгата, вече усещате, че това не е буквоядска екранизация (че действието е в Европа, а не в Щатите, е най-малката разлика), с което успява да стане история, свързана, но и отделна от романа си родител.