В шпионската нишка, която държи здраво скелета на целия филм, има пробойни с откровено комични, дори затрогващи епизоди (тук именно усещаме присъствието на уважаемия г-н Бесон), които донякъде реабилитират сюжета. Пример за това е решението главният герой (действащ агент на ЦРУ, поставил семейство и личен живот на втори план в името на дълга) да бъде “дарен” с неизлечима болест, с чиито капризи трябва да се съобразява по цялото протежение на фабулата. Пак заради предчувствието от близка среща със смъртта той решава да се помири с бившата и да намери общ език с подрастващата си дъщеря, като междувременно е зает да издирва а) най-безмилостния терорист на планетата и б) чудодеен лек за заболяването си. Продължението ви очаква в киносалоните, но не се надявайте на чудеса – 3 дни да убиваш не излиза от ограниченията на екшъна нито за минута.