"Ако още си тук, значи слънцето не е спряло. Или поне не за теб, не сега", казва ни трейлърът на филма с черно-белите кадри на Цочо Бояджиев и музиката на Георги Дончев от Nasekomix. Градските снимки не са случаен елемент – във фрагмента Лицата от последните дни на Любомир Младенов (Ловен парк, Кораб в стая) пред камера за пръв път застава фотографът Симон Варсано, който обикаля улиците с обектив в минутите преди нощта да настъпи завинаги. Дебютант в омнибуса е и Теодор Ушев, който досега не е снимал игрален филм, а в епизода си Кристин, която маха от влака (с Ирмена Чичикова и Китодар Тодоров) пита имаме ли право да се месим в нечий живот дори да е само с едно разместване на въздуха с ръката ни?

"Сюжетната рамка често е само загатната, точно както и в разказите на Господинов", казват продуцентите за сценариите в омнибуса, създадени в съвместна работа с писателя. Но заглавията все пак ни ориентират за посоката. В Обащиняване Петър Вълчанов разказва за сирак, който е припознал баща си в едно дърво, докато в Дъщеря на Кристина Грозева героят пътува във влака с парцалена кукла, която представя за свое дете. Старецът и морето на Надежда Косева пък наблюдава възрастен човек, който се разделя с живота, за да запази дома си, а Закъснелият дар на Владимир Люцканов пита как един Дядо Коледа, пристигнал твърде късно, може да те отдалечи от теб самия. Четем тези истории по лицата на Светлана Янчева, Иван Бърнев, Цветан Алексиев, Таня Шахова, Иван Савов, които са така различни, но и излъчват нещо общо: "копнежа по изгубената цялост и цената, която сме заплатили, за да станем това, което сме".