Това е случаят на Абалай, а ролята на негово огледало играе погледът на едно дете. След като безмилостно убива човек, начинът, по който синът на жертвата му го поглежда, го кара да осъзнае собствената си жестокост и безчовечност. В този момент Абаляй разбира за съществуването на стълпниците. За да се отдалечат от грешната земя и да се доближат до Бог, те избират да живеят на високо недостъпно място и до края на живота си да останат там. През 1900 в Аржентина не се срещат такива места. Тогава Абалай решава никога вече да не слезе от коня си. Времето минава. Абалай спазва обещанието си. Нито убива, нито краде. Постепенно образът му започва да придобива легендарни измерения.