По време на Втората световна война българските управници се съюзяват с Германия и обявяват символична война на Англия и САЩ. Но съвсем реално от 1941 българските територии стават обект на англо-американски бомбардировки, като парадоксално най-честите мишени не са военни обекти, а държавни и частни сгради и цивилно население.
Със затягането на войната зачестяват и "въздушните "визити", за да се стигне до началото на 1944, когато София става жертва на две твърде злокобни атаки. Потърпевши са и много други градове, но опустошаването на столицата е най-знаково.
По време на една от тези бомбардировки от надписа на Радио София пада първата буква и дълго време столичани четат адио София – факт, който е използван умело от антибългарската пропаганда, пророкувайки скорошния край на България и нейната столица. Градът наистина безвъзвратно се сбогува с много прекрасни сгради, строени в европейски маниер и движими културни ценности – като почти целия архив на Етнографския музей. По време на тези бомбардировки в сейфа на Синодалната палата изгаря и оригиналният ферман за създаването на Българската екзархия. Как са изглеждали тогава и сега местата на най-големите разрушения – Народният театър, ул. Дондуков, кварталът под Президентството?